Минути след откриването на изложбата, стоя пред галерията с неосъзната усмивка и си мисля как изкуството ни помага да потънем в други светове, където всичко е такова, каквото го измечтаем. Точно тогава един млад господин излиза от галерията и с чист ентусиазъм отбелязва "На всяка рисунка има думата "свобода"". Той изглежда щастлив, че е открил свободата тази вечер. Но какви са нейните измерения по време на пандемия? Влизам обратно и разглеждам красивите творби на Карина Попова. Виждам романтика и искреност, виждам едни еферни мечти. Dreams! Това са мечтанията на Кари, но и на всички нас - свобода, любов и пътувания. В галерията няма нищо, което да ни разсея от образите и думите, от думите -образи и образите-рисунки. Когато си сам срещу всяка творба, виждаш в нея точно това, което можеш да позволиш на съзнанието си да види върху хартията. Когато излезеш и се обърнеш назад забелязваш следващия човек, застанал пред същата рисунка и виждаш нещо съвсем друго-виждаш интимен момент на вдъхновение. "Вдъхновение" -дума, която чувам многократно тази вечер, изречена от различни на възраст посетители на изложбата. Хората са предизвикани от искреността на Кари и самите те се отпускат и споделят усещанията си. Тази вечер сме с маски, но те са само на лицата ни!
Кари за изложбата си:
Работите, които представям в тази изложба и в това специално пространство- галерия ''[a] cube contemporary'' са инсталация от порцеланови обекти и серия рисунки с туш. В инсталацията се виждат едни фантастични мигове, уловени чрез фотографията която предава най-точно идеята за магическото и двойнственото, огледалните образи и тяхната роля в моето ежедневие и въображение. Това е една истинска и лична история, но инспирирана от сънищата. Поддържайки една сюрреалистична връзка между реалност и фикция,чрез огледала и отражения дублирането на реалността се пренася във визуалните ми търсения и открития. В сънищата ни се раждат идеи, случват се нереални неща и все пак те отават една неразгадана и дълбока загадка за всички ни. Всяка идея в изкуството първо се ражда на определен език и неговата роля е неизменна. В рисунките думите имат своето място в свободна и поетична форма, следвайки плавно извивките на мастилото, което често само води до създаването на работите.
Comments